На 30 април Църквата почита св. апостол Яков Зеведеев, св. Донат, епископ Еврийски, св. Игнатий, епископ Кавказки.

Св. Яков 

Свети Яков е един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. Брат е на любимия Христов ученик св. ап. и евангелист Йоан Богослов. Двамата братя се родили и израснали в благочестиво юдейско семейство. Баща им се казвал Зеведей. За него в свещените книги на Новия Завет не намираме никакви сведения. Споменато е само името му. От евангелията узнаваме, че тяхната майка, Саломия, била една от първите жени, които повярвали в Христа. Тя често придружавала Спасителя по време на Неговите пътувания из Палестина и Му помагала с материални средства. Тя е била свидетелка на кръстните страдания, смъртта и погребението на Христа. Тя е била в групата на жените мироносици, които – според тогавашния обичай – в първия ден на седмицата (неделя) отишли рано на гроба, за да помажат с аромати тялото Му.

Както Зеведей, така и неговите синове Яков и Йоан били по занаят рибари. Семейството е било заможно. Св. евангелист Марк съобщава, че Зеведей не само имал собствен риболовен кораб, но използвал и наемни работници-рибари, надничари. Зеведей и Саломия възпитавали своите синове в духа на праотеческата вяра и благочестие. Те ги запознали с древните пророчества за обещания от Бога Месия-Спасител. Цялото семейство живяло с пламенна надежда за онова благодатно време, когато в света ще се яви Този Спасител на всички народи. По този начин Зеведеевите синове били готови да станат ученици и сътрудници на Иисус Христос.

Веднъж Иисус Христос минавал по брега на Генисаретското езеро и видял Яков и Йоан да кърпят мрежите в кораба. Той ги повикал да вървят след Него. Те, като оставили баща си Зеведей и надничарите в кораба, тръгнали след Спасителя. От това време те прекратили досегашния си занаят и неотлъчно Го придружавали през всичкото време на Неговата проповедническа дейност. Като ученици на Иисуса Христа Яков и Йоан проявили особена привързаност и любов към Него, похвално усърдие в делото на проповедта и непоколебима вяра в Неговото божествено достойнство. Затова заедно със св. ап. Петър те станали най-приближени Негови ученици и се удостоили да станат свидетели на най-важните събития от Неговия живот и от Неговата дейност. Те тримата присъствали при възкресяването на дъщерята на Иаир, били свидетели на Христовото преображение, наблюдавали душевните страдания на Спасителя в Гетиманската градина. Заради непоколебимата им вяра и похвалното им усърдие Господ нарекъл Зеведеевите синове "Воанергес", т. е. синове на гърма.

В свещените книги на Новия Завет не намираме сведения за живота и дейността на апостол Яков след възнесението на Иисус Христос. Единственото съобщение, което намираме в книгата „Деяния на светите“ апостоли, говори за неговата мъченическа смърт, като бил посечен с меч. Това станало през времето на Ирод Агрипа I през 44 г. Ап. Яков Зеведеев е първият мъченик за вярата от числото на дванадесетте апостоли.

Преданието, че св. ап. Яков е проповядвал в Испания, не може да се приеме за вярно, защото то противоречи на сведенията за живота му в Новия Завет. Но светите му мощи по някое време били пренесени в Испания и днес испанците почитат св. ап. Яков като свой покровител.

Св. Игнатий 

Св. Игнатий се родил през 1807 г. в Русия в дворянско семейство. Още от малък проявявал склонност към духовния живот, но по настояване на баща си завършил военното инженерното училище в Санкт Петербург. Четейки творенията на светите отци, юношата се убедил в относителността и безполезността за вечния живот на светските науки и решил да стане монах. След запознанството си с Оптинския старец Лъв (Наголкин), намерението му укрепнало.

Завършил училището през 1826 година с чин поручик, но още на следващата година постъпил в манастир. Близо четири години бил послушник, а през 1831 приел монашески постриг. Месец по-късно бил ръкоположен за йеромонах и поставен за игумен на манастир. По-късно дълги години (1834-1857 г). св. Игнатий бил настоятел на Троице-Сергиевата пустиня близо до Санкт Петербург в архимандритски сан, а през 1857 година бил хиротонисан за епископ с катедра в гр. Ставропол. По собствена молба, поради болест, напуснал епископския пост и се оттеглил в манастир, където и починал в 1867 година.

Към лика на светците св. Игнатий е причислен от Руската Православна Църква през 1988 година. В същата година мощите му били пренесени в Ярославския Толгски манастир, където почиват и до днес.

Св. Игнатий Брянчанинов бил деен учител на монасите и с целия си живот бил пример на самоотверженост, на борба със страстите и скърбите. Оставил огромно богословско и аскетическо творчество. Съчиненията му, издадени още приживе, привличат с дълбокото познаване на Свещеното Писание и на творбите на Светите Отци на Църквата, осмислени творчески съобразно с духовните нужди на съвременността. Сред тях са сборниците "Аскетически опити", "Аскетическа проповед", "Принос към съвременното монашество", "Отечник" (сборник с мисли и примери от живота на древното монашество), "Понятие за ересите и разкола", "Християнският пастир и християнинът-художник", "Слово за човека", "Слово за смъртта" и други, отдавна признати за класически произведения на православното богословие.

Коментирай »