Невинна шега или замаскирана обида – 9 знака, че си жертва на пасивна агресия

Провери дали и ти не проявяваш някои от тях

Невинна шега или замаскирана обида – 9 знака, че си жертва на пасивна агресия

Създадено с DALL·E на OpenAI

Пасивната агресия често се проявява в различните взаимоотношения, без значение дали можем да я разпознаем. Тя обаче води до токсичност във връзките, създава напрежение в общуването и като цяло влошава настроението. Какво представлява всъщност това поведение?

Експерти и психолози описват пасивната агресия като индиректно изразяване на негативни емоции – чрез прикриване, отричане, премълчаване, сарказъм, саботаж и други неприятни прояви. Пасивно-агресивното поведение може да се изявява в офиса, вкъщи, във взаимоотношенията и невинаги това е осъзнато.

Основните прояви на пасивна агресия може да включват:

Замаскирани обиди/ обидни комплименти. Пасивно-агресивният човек е склонен да обижда околните, но никога не го прави директно, а чрез намеци, сарказъм или дори снизхождение. Друга стандартна проява на пасивна агресия е отправянето на парадоксалните обидни комплименти. Ето няколко примера:

Нетипично добра идея ти е хрумнала
Тази дреха е добър избор, предвид фигурата ти
Изненадващо забавна шега
Задачата е лесна, дори и за теб
Много смело е да вярваш, че можеш да постигнеш това

Намеци/ Проблеми с откритата комуникация. Хората, които проявяват пасивна агресия, имат сериозни проблеми с откритата комуникация. Те няма да се конфронтират директно. Вместо това може да отправят намеци, да вменяват вина, да напомнят стари грешки.

Тишина/ премълчаване/ гостинг. Пасивно-агресивното поведение се свързва със склонност към премълчаване както на проблеми в отношенията например, така и буквално мълчание. Тези хора често не казват нищо по време на спор или дебат, но за сметка на това ясно показват, че имам проблем с въздишки, мимики и други невербални действия. Имат и друг неприятен навик – т.нар. „гостинг“ – идва от английската дума ghosting, която описва прекратяване на комуникация или онлайн комуникация без обяснение. Често се среща в чатовете, когато човекът чете съобщението си, но не отговаря с часове или изобщо.

Индиректни откази/ Отлагане. Пасивната агресия често се свързва с нежелание за изпълнение на поставени задачи и отлагане на завършването им. Когато помолиш пасивно-агресивен човек да помогне с измиването на съдовете или да отметне задача в офиса, той може неохотно да поеме ангажимента, но да го отлага максимално или просто да не го изпълни.

Умишлен саботаж. Пасивно-агресивният човек не просто ще отложи възложената му задача или ще приложи „мълчалив отказ“ да я свърши, той може дори да се опита да я саботира. Подобен саботаж често се прилага при неприятни задачи в офиса или дома, а също и във връзките. Например може да поканиш любимия да дойде с теб на кино, за да гледате интересен филм, който обаче той не иска да гледа. При този пример пасивно-агресивният човек вероятно няма да ти откаже директно и така да планираш киното с някой друг. Вместо това той може да отлага срещата, постоянно да предлага други филми или да саботира желанието ти да го гледаш с приятел или друг близък.

Сарказъм. Сарказмът е друго негативно качество, което често върви ръка за ръка с пасивната агресия. Тези хора рядко ще се конфронтират, когато нещо не им допада. За сметка на това обаче няма да пропуснат да отправят някоя саркастична забележка по наш адрес. А това може да се окаже по-неприятно от провеждането на конструктивен спор.

Нежелание да се помогне или неприятелско поведение. Сред най-отблъскващите черти, които се свързват с пасивната агресия, е неприятелското поведение или липсата на емпатия. Това кара пасивно-агресивните хора да изглеждат лоши, злонамерени или неприятни. И е възможно да отблъсне околните.

Мърморене под носа или умишлено изключване на някого от разговора. Вече казахме, че пасивната агресия се свързва с проблеми в откритото общуване. Затова често пасивно-агресивните хора ще опитат да кажат нещо, без съвсем да са го казали. Те може да си мърморят под носа и да говорят тихо, така че да не е сигурно, че ще бъдат чути. Друга черта на това поведение е да изключват някого от разговора. Може например да говорят с твой колега за теб, така че да ги чуваш, но да не те включват в разговора. Друг пример е, когато пасивно-агресивният човек умишлено подбира теми с околните, в които ти просто няма как да се включиш, защото са ти далечни или непонятни.

Фалшиви желания. Това е често срещан подход в общуването на пасивно-агресивния човек. Ще го разпознаеш по такъв тип реплики:

Много ще се радвам да получиш това повишение, но защо ли не ми се вярва.
Би било чудесно да изпълниш проекта за три дни, но знам, че ще ти трябват поне пет.
И аз искам да мога да си почивам като теб, но нямам тази възможност.

И още разпознаваеми реплики на пасивна агресия:

Само да напомня
Не го приемай лично, но…
Не ми се сърди, но…
Както вече неколкократно казах…
Не засягай, шегувам се…
Ако наистина искаш да го направиш…
Много си чувствителен/ много навътре приемаш нещата…
Трябваше да се досетиш…

Защо се поражда пасивната агресия?

Когато общуваме с пасивно-агресивен човек често сме твърде подразнени или натоварени от него, за да се замислим за причините за поведението му. Според специалистите обаче пасивната агресия може да се породи заради фактори в човека, върху които той няма контрол или поне все още не го е овладял. Сред тях попадат:

Тъга или потиснат гняв

Като повечето реакции, които всички ние проявяваме, така и пасивната агресивност може да се дължи на процеси, които се случват в нас, без да знаем. Често пасивната агресия може да прикрива силна тъга или неудовлетворение у човека, който я проявява. Друга причина за това поведение може да е дълбоко таен гняв към нещо или някого, който да се проявява в пасивно-агресивно поведение.

Нетолериране на емоции в детството и неумение за овладяването им в зряла възраст

В много семейства на децата е забранено да проявяват емоции или поне не се гледа с добро око, особено ако са момчета. Според психолози такова потискане на емоциите в ранна възраст, когато се формира характера, може да доведе до неумение за овладяване на емоциите при зрелия човек, а от там и до пасивно-агресивно поведение.

Невъзможност или нежелание за конфронтация

Много хора изпитват страх от конфликти, не желаят да влизат в спорове или изобщо не знаят как да се справят с естественото си несъгласие към чуждото мнение или постъпки. При такива хора е възможно това безсилие за справяне с конфликтите да се преобразува именно в пасивна агресия.

Неувереност

Друга причина за избягването на открита комуникация или възможни конфликти, е липсата на увереност. Тя проличава, когато човек смята, че неговото мнение не е важно, не е ценно или че в дадена среда, той няма право да го изразява. В такава ситуация е възможно вътрешният конфликт, който този човек изживява, отново да излезе под формата на пасивна агресия.

Как да общуваме с пасивно-агресивни хора

Общуването с пасивно-агресивни хора може да е истинско предизвикателство. То често е токсично и натоварва околните. Специалистите ни дават насоки за това как да се справим с пасивната агресия, която се прилага върху нас. Ето и някои от тях:

✅Опит за открит диалог. Първа крачка към общуването с пасивно-агресивен човек е да опитаме да преодолеем намеците и сарказма и да проведем открит разговор, в който да назовем нещата с истинските им имена.

✅Адресиране на проблема – това всъщност е част от открития диалог. Добре е да адресираме проблема и да обясним на човека как ни кара да се чувстваме неговото поведение. Важно е да го направим по приятелски начин, като подходим с обич и разбиране. „Виж, знам, че сигурно имаш причина да се държиш така/ да казваш това/ да правиш така, но тази забележка ме обижда/ натъжава/ напряга…“ Такава реплика е добро начало за подобен открит разговор.

✅Загриженост. Когато пасивно-агресивният човек ни е близък и държим на него, е важно да опитаме да го подкрепим, вместо да му отвръщаме. Предвид, че е възможно той да прилага тази пасивна агресия, за да прикрие дълбоката си тъга или гняв, би било полезно да опитаме да разберем как е и да му покажем, че не е сам в негативните си емоции и може да разчита на нас. Подобни реплики биха били от полза:

Изглежда, че нещо не е наред с теб.
Как си?
Какво те мъчи?
Нали знаеш, че можеш да споделиш с мен?

Друг вариант е да не задаваме въпроси, а само да отправим твърдения:

Всичко е наред.
Можеш да ми споделиш, ако имаш нужда.
Знам, че не ти е лесно.

✅Не го приемай лично. Този съвет е изключително важен при общуването с пасивно-агресивни хора. Те най-вероятно проявяват това поведение към всички, то рядко е единствено към нас. Важно е да си дадем сметка, че то няма общо с нас, а с тях и техните поведенчески проблеми. Така ще ни е по-лесно да реагираме адекватно на ситуацията.

✅Не отговаряй със същото. Това е изключително трудно, защото когато общуваме с пасивно-агресивен човек, естествена наша реакция би била да отговорим именно с пасивна агресия. Това обаче няма да доведе до нищо добро или конструктивно. Напротив, ще направи отношенията още по-трудни и токсични. Затова следи реакциите си на такова поведение и избягвай да отговаряш по сходен начин.

✅Опитай да останеш приятелски настроен или неутрален. Трудно е да останем добронамерени в такова общуване, но именно това би дало възможност на пасивно-агресивния човек да се разкрие и сподели. А това от своя страна би му помогнало да овладее поведението си. Изисква се голямо търпение, което си струва да приложим за човек, на когото държим. Ако пасивно-агресивният човек обаче не ни е близък, а е просто познат или колега например, може би ще е по-добре да се отдръпнем или да останем неутрални към него.

И на финала още един съвет – добре е да наблюдаваме и собственото си поведение. Ако открием признаци на пасивна агресия в нас самите, вече знаем, че е необходимо да потърсим откъде произлиза проблема и да се опитаме да го разрешим. Ако не можем да се справим сами с пасивната агресия у нас или у другите, можем да се обърнем и към специалист.